Бившият премиер Росен Желязков обяви в социалните мрежи, че от 1 януари 2026 г. България официално ще приеме еврото. Той благодари на всички институции и партньори, които са допринесли за осъществяването на този важен етап от европейската интеграция на страната. Правителството остава ангажирано с плавен и ефективен преход към новата валута в полза на всички граждани, посочва още Желязков.

Промяната поражда въпроси около ефекта върху лихвите по кредитите. Петя Димитрова, председател на Асоциацията на банките в България, каза за БНТ, че клиентите няма да усетят сътресения – договорите ще останат същите, а банките ще извършат автоматично преизчисляване и превалутиране по фиксирания курс. Дори месечните вноски по кредитите ще останат непроменени, с изключение на валутата, в която ще се изчисляват.

Очаква се отпадането на индекса „ЛЕОНИА плюс“, но това няма да повлияе съществено на лихвите, тъй като много банки използват собствени бенчмаркове или се ориентират по Европейската централна банка. Подобна промяна вече беше направена през 2018 г., когато отпадна индексът „СОФИБОР“, без сериозно отражение върху кредитния пазар.

Финансистът Левон Хампарцумян също е категоричен, че преминаването към еврото няма да доведе до резки промени в лихвите. Според него, ако има колебания, те ще са свързани със състоянието на международните пазари и риска на конкретния клиент, а не с валутната смяна. Той подчерта, че и сега повечето ипотечни кредити са в левове, но реално са свързани с имоти, оценени и платени в евро.

След присъединяването към еврозоната банките ще могат да поддържат по-ниски буфери, но това няма да доведе до безразборно отпускане на кредити – институциите ще продължат да прилагат строги оценки на риска.

Общото мнение сред банкерите е, че смяната на валутата ще бъде технически добре организирана и няма да натовари гражданите с допълнителни административни или финансови усложнения.