Нищо не може да спре България по пътя към еврозоната, заяви пред БНР Любомир Каримански – член на УС на БНБ. По думите му решението за влизане вече е окончателно, а сериозната работа тепърва предстои до 1 януари 2026 г. и след това.

Каримански подчерта, че еврото не трябва да се възприема като панацея, а като икономически инструмент, чийто ефект зависи от водената фискална и парична политика. Той предупреди, че след приемането на еврото е възможно правителството да бъде изкушено да харчи над възможностите си чрез увеличаване на дълга.

Той изрази загриженост от неустойчивото повишаване на доходи чрез специални закони, което създава т.нар. „социални бомби“. Според него всички мерки трябва да минават през държавния бюджет и да бъдат подложени на оценка за ефективност. В публичния сектор може да се въведе реформа без непременно да се налагат съкращения.

Каримански настоя за по-добро използване на капиталовите разходи, които често се задържат като буфер за бюджетен дефицит, вместо да се инвестират реално. Той препоръча средствата да бъдат насочвани приоритетно към регионите, за да се стимулира бизнесът и да се засили доверието на инвеститорите, включително чрез реформи в правосъдието.

По отношение на еврозоната като цяло, Каримански коментира, че високият външен дълг на някои страни членки налага дискусия за създаване на еврооблигации, чрез които националните дългове да бъдат интегрирани на европейско ниво. Той подчерта значението на фискалната дисциплина и напомни, че България трябва да се върне към стриктното ѝ спазване, както е било в миналото.

Каримански отхвърли страховете, че БНБ ще изгуби самостоятелност след премахване на Валутния борд. Централната банка ще спазва правилата на ЕЦБ, но ще запази контрола върху част от валутните резерви. Минималните задължителни резерви ще бъдат намалени от 12% на 1%, като част от тях ще се върнат в БНБ под формата на депозитно улеснение за търговските банки.

Относно възможни рискови инвестиционни решения, той е оптимист, че в БНБ има нужната експертиза, за да се адаптира към новите условия.

Каримански разясни и техническите аспекти на процеса по преминаване към еврото. Печатането на евробанкноти вече е в ход, а българските евро монети ще започнат да се секат след 1 януари 2026 г. Изземването на старите монети ще е дълъг и сложен процес, но се работи по ясен план съвместно с ЕЦБ.

Той отбеляза, че БНБ е активна в информационната кампания за еврото, включително с издаването на книжки с въпроси и отговори. Въпреки това, Министерството на финансите изостава, а доверието на гражданите зависи от по-силен контрол и ясна комуникация от институциите.