Голяма Богородица: смъртта и възнесението на Божията майка и народните обичаи на празника

Успение на Пресвета Богородица, известно още като Голяма Богородица, е един от най-значимите християнски празници, почитащ смъртта на Божията майка. Тя се нарича „успение“, защото смъртта ѝ е като лек сън. Според преданието апостолите се събират, за да се простят с нея и да я погребат. Празникът се отбелязва на 15 август според Новоюлианския и Григорианския календар, а при Юлианския календар – на 28 август, съобщава Уикипидея.
Легендата разказва, че архангел Гавраил съобщава на Богородица, че след три дни ще умре и ще се възнесе в небесата, а сам Исус Христос ще слезе за душата ѝ. Апостолите се събират чудесно, летейки върху облаци, но апостол Тома пристига след погребението ѝ. Когато отварят гробницата, тялото ѝ го няма – само плащеницата остава, потвърждавайки възнесението ѝ. По-късно апостолите виждат Пречистата в облаците, обкръжена от ангели, която им обещава присъствието си винаги.
По народна традиция празникът се нарича Голяма Богородица. След литургията се освещават хлябове за здраве и помен на починалите. Правят се родови събирания с курбан за здраве, плодородие и защита от болести. На трапезата са характерни прясна питка, пиле, варено жито, царевица, тиква, диня и грозде. Вярващите даряват свещи, тъкани покривки, кърпи и пари и търсят закрилата на Света Богородица в ежедневието си.