На 20 август православната църква почита свети пророк Самуил – един от големите старозаветни пророци, наричан „слушател на Божия глас“. В същия ден се възпоменават и 38-те пловдивски мъченици, загинали за вярата си през III век.

Празникът е и имен ден за носещите имената Самуил и Самуила, които в превод от староеврейски означават „измолен от Бога“ или „чут от Бога“.

В народния календар тази дата се смята за граница между лятото и есента. Старите хора вярвали, че „Самуил захладнява утрото“, защото тогава се усеща първият полъх на есента.

По традиция имениците канят близки и приятели на трапеза, на която има питка или хляб за изобилие, както и плодове от новата реколта – грозде, дини, пъпеши. На места се палят свещи за здраве, тъй като се вярва, че молитвите на този ден се сбъдват по-бързо.

В миналото жените приготвяли богата трапеза, а дъщерите подарявали ризи на бащите си. Работата по полето не спирала – смятало се, че колкото по-ниско се навеждат жените при прибирането на реколтата, толкова по-плодородна ще е градината.

Така 20 август обединява християнската традиция с народните обичаи – ден за почит, плодородие и здраве, както и повод за събиране на семейството. За имениците това е време на духовна сила и благословение.