Вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че основната ѝ амбиция е България да възстанови влиянието на своя език и култура по света. Тя подчерта, че все още липсва национална политика за развитие на българистиката в чуждите университети, но това може да се промени чрез целенасочени усилия за популяризиране на страната и езика ни извън географските ѝ граници.

По думите ѝ броят на лекторатите по български език и култура тревожно намалява – от 200 преди десетилетия до едва 27 днес. Йотова определи тази дейност като мисия, важна както за културното обединение на българите зад граница, така и за утвърждаването на националното влияние в глобализирания свят.

Тя настоя за единна държавна стратегия, която да стимулира интереса към изучаването на български език и култура, и посочи, че познанията за България имат и геополитическа стойност, особено като страна членка на ЕС и външна граница на съюза.

Йотова изрази желание за приемственост между неделните училища за българи в чужбина и университетските лекторати, за да могат българските ученици впоследствие да намират професионална реализация като преподаватели. Тя отбеляза и проблемите, пред които са изправени лекторите – най-вече административни трудности, които пречат на интереса към преподаване в чужбина.

Като решение Йотова отново предложи създаването на Български национален културен институт, който да подпомага лекторатите. В края на изказването си тя благодари на Министерството на образованието и науката за сътрудничеството и участието му в усилията за разпространяване на българския език и култура зад граница.