Рождество на Пресвета Богородица – Малка Богородица и народните обичаи
Рождество на Пресвета Богородица, известно още като Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен, е християнски празник, посветен на раждането на Богородица и свързаните с него чудеса, съобщава Уикипидея.
Той е един от трите големи празника в източноправославния календар, посветени на Богородица, и се смята за един от 12-те най-значими религиозни празника в църковния календар. В Българската православна църква и други, следващи Новоюлианския календар, празникът се отбелязва на 8 септември. В църквите, които използват Юлианския календар, датата съответства на 21 септември по Григорианския календар, а при католици и протестанти празникът също се чества на 8 септември. В коптската и етиопската традиция се отбелязва на 9 май.
Според преданието, родителите на Богородица са Свети Йоаким и Света Анна, които дълго време оставали бездетни. След като обещават, че ако им се роди дете, ще го посветят на служба в храма, Анна забременява и ражда Мария, майката на Исус Христос.
Празникът е популярен за провеждане на събори и празненства из цяла България и Северна Македония. В българските традиции, той се отбелязва предимно от жени, които молят Богородица за помощ при беда или тежка работа. Стопанката на дома приготвя празнична пита, а според обичая, ако на този ден се шие или тъче, децата в дома могат да се разболеят.
Имен ден празнуват всички, носещи имената Мария, Мариана, Мариян, Марио, Мариела, Маргарита и техните производни.