Кръстовден (Въздвижение на Светия Кръст Господен) е един от дванадесетте големи християнски празника.

Той е посветен на откриването на Христовия кръст от императрица Елена – майка на Константин Велики, през IV в. Според преданието на Голгота били намерени три кръста, като истинският бил разпознат по чудодейното си въздействие. По-късно част от него била изпратена в Константинопол, а на мястото бил издигнат храмът „Възкресение Христово“ в Йерусалим. Празникът напомня и за важни събития в християнската история – победата на Константин след видението на кръста, пленяването му от персите през VII в. и връщането му от император Ираклий.

Българската православна църква отбелязва Кръстовден на 14 септември, съобщи Уикипидея. Това е и имен ден за хора с имена като Кръстьо, Кръстина, Кристина, Кристиян и др. Счита се и за професионален празник на пожарникарите и чакръкчиите.

С празника са свързани и редица народни обичаи. Кръстовден бележи края на лятото и началото на есенните земеделски дейности – започва сеитбата, в някои райони и гроздоберът. В църквите кръстът се изнася за поклонение, извършва се водосвет, а свещениците ръсят домовете за благословия. На трапезата се поднасят постни ястия – зелник, печена тиква, бяло грозде, а най-възрастната жена приготвя обредна „кръстова пита“. Спазва се строг пост и не се ядат червени храни.

В народните вярвания от Кръстовден „слънцето тръгва назад“, денят и нощта се изравняват, времето застудява и започва подготовката за зимата.