Днес се навършва 1 година от смъртта на Кирил Маричков. Той е един от най-обичаните и влиятелни български рок музиканти, певци и композитори, известен с участието си в легендарните групи „Бъндараците“, „Щурците“ и „Фондацията“.

Маричков е потомък на бележити български личности – революционера Георги Странски, архитекта Киро Маричков и диригента Борис Левиев. Баща му Кирил Маричков-старши е юрист и дипломат, а майка му Ирина Левиева – художничка.

Първите си стъпки в музиката Маричков прави с групата „Бъндараците“, а след нейното разпадане през 1967 г. заедно с барабаниста Петър Цанков създава „Щурците“ – формация, която по-късно се превръща в символ на българския рок, съобщава Уикипидея.

С „Щурците“ Маричков постига върха на своята кариера. Той е фронтмен, басист, вокалист и основен композитор на групата. Сред неговите емблематични песни са „Рок в минало време“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“ и „Вкусът на времето“. „Щурците“ се нареждат сред най-влиятелните рок групи в историята на България наред с ФСБ, Сигнал и Ахат.

След прекратяването на активната дейност на „Щурците“ Маричков се насочва към солова кариера и композиторска работа. През 1988 г. създава музиката към филма „Вчера“, включително песента „Клетва“, превърнала се в класика. Следват албумите „Зодия Щурец“ (1997) и „Искам да кажа“ (2000). Сред големите му солови хитове са „Моят свят“ (от сериала „Дунав мост“) и „Обичам те завинаги“.

Той продължава да се събира с бившите си колеги за юбилейни концерти като „40 години Щурците“ (2007). През 2013 г. става част от супергрупата „Фондацията“, с която записва и изнася концерти в България и по света.

В началото на 90-те години Маричков активно подкрепя демократичните промени и се включва в Съюза на демократичните сили (СДС). Избран е за народен представител във Великото народно събрание през 1990 г. По това време песента му „Аз съм просто човек“ се превръща в неофициален химн на опозицията.

За огромния си принос към българската култура Маричков е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен (2010) и с орден „Стара планина“ – първа степен (2020), най-високото държавно отличие.

През 2019 г. издава последния си албум „75“, в който сам създава и записва всички песни.

Кирил Маричков умира на 11 октомври 2024 г., на 79 години, след инцидент по време на концерт на „Фондацията“ в село Селановци. Пада на сцената и умира от тежка черепно-мозъчна травма на път за болницата.

Маричков остава в историята като емблема на българския рок, творец с дълбоко влияние върху поколения музиканти и почитатели.