Хор за византийска музика „Антон Пан“ от Румъния закри тазгодишното издание на Националния фестивал на източноправославната църковна музика в Сливен. В състава му участват студенти от музикалния университет и Факултета по православна теология в Букурещ. Хорът носи името на родения в Сливен музикант и композитор Антон Пан – автор на мелодията на румънския химн. Основната му мисия е да приобщи младите певци към византийската музикална традиция и да съживи старите ръкописни песнопения.

Вторият ден на фестивала започна с благословията на Сливенския митрополит Арсений. Първи на сцената излязоха изпълнителите от смесения хор „Проф. Венета Вичева“ от Шумен с диригент д-р Христо Атанасов. Основан през 2020 г., съставът продължава дългогодишните традиции на хоровото изкуство в града и обединява над 50 певци от различни възрасти и професии. За кратко време хорът е спечелил множество национални и международни отличия.

След тях се представи Академичният смесен хор „Гаудеамус“ при АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, с диригент Весела Гелева. Основан през 2006 г., хорът има богата концертна дейност, участия в хорови фестивали и записи за Българското национално радио. Сред наградите му е престижното отличие „Музикант на годината“ за 2014 г.

Водещата на фестивала Стефка Котова поздрави участниците, като подчерта, че те съхраняват едно от най-ценните духовни богатства на народа – църковното пеене, което пази живата памет на православието.

Сред официалните гости на събитието бяха Иван Млечков – секретар на Сливенската митрополия, Минко Стефанов – заместник-председател на Съюза на народните читалища и председател на читалище „Зора 1860“, и ставрофорният иконом Еленко Йосифов.

Фестивалът, организиран от Сливенската митрополия, читалище „Зора 1860“ и Община Сливен, носи името на родения около 1805 г. в Сливен музикант и просветител Николай Триандафилов. След като се преселва във Влашко и приема монашество, той издава първите църковно-певчески сборници на църковнославянски език – „Воскресник“, „Цветособрание“ и „Кратък ирмологий“, с които полага основите на българското богослужебно пеене и запазва духа на източноправославната традиция.