Президентът Румен Радев наложи вето върху част от последните изменения в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), приети от Народното събрание на 10 октомври 2025 г. Според промените, парламентът трябваше да получи правомощие да назначава и освобождава председателя на агенцията — функция, която досега се споделяше между президента и Министерския съвет.

В мотивите си държавният глава подчертава, че с тази промяна се подкопава балансът между институциите и се създава риск от политическа зависимост на разузнавателната служба. Според него досегашната споделена компетентност между президента и правителството гарантира обективност, независимост и политически неутралитет при избора на ръководител на агенцията.

Радев отбелязва, че решението да се прехвърли това правомощие на Народното събрание може да превърне избора на председател на ДАР в обект на партийни договорки и „плаващи мнозинства“, което не е в интерес на националната сигурност. Президентът оспорва твърдението, че такава промяна ще донесе повече стабилност и доверие, като подчертава, че целта не е безконфликтно единомислие между институциите, а взаимният контрол и независимата оценка на кандидатите.

Държавният глава обръща внимание и на решението за увеличаване броя на заместник-председателите на ДАР от двама на трима, като посочва, че това не е мотивирано с функционални аргументи, а по-скоро изглежда продиктувано от политически съображения.

В заключение президентът заявява, че включването на Народното събрание в кадровите решения за ключови служби за сигурност подкопава професионализма и независимостта им. Поради това той върна за ново обсъждане разпоредбите, с които парламентът получава правомощие да избира и освобождава председателя на ДАР, позовавайки се на чл. 101, ал. 1 от Конституцията.