Денят на народните будители е български официален празник, отбелязван на 1 ноември в чест на всички просветители, книжовници, революционери и духовни водачи, допринесли за съхранението на българския дух, култура и национално самосъзнание. Денят е неприсъствен за всички учебни заведения и се чества с факелни шествия, тържества и ритуали в цялата страна, съобщава Уикипидея.

Празникът е въведен през 1922 г. по инициатива на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски, след предложение от група известни интелектуалци, сред които Иван Вазов, проф. Любомир Милетич и Стилиян Чилингиров. С постановление на Министерския съвет и с последвал закон, 1 ноември е определен като Ден на българските народни будители – ден за почит към „големите българи“ и тяхното дело. Изборът на датата е свързан и с честването на св. Йоан Рилски, смятан за покровител на народа и пример за духовна чистота и родолюбие.

Празникът се чества редовно до 1945 г., когато е отменен от комунистическата власт като част от идеологическите промени и заместването на националните празници с интернационални. Въпреки това, на много места традицията продължава неофициално.

След демократичните промени през 1990 г., Денят на народните будители е възстановен по инициатива на сдружение „Мати Болгария“ и проф. Петър Константинов. С решение на Народното събрание от 1992 г. празникът отново става официален и неприсъствен за училищата. От 2002 г. в негова чест се провежда тържествена церемония пред Президентството с издигане на националния флаг и смяна на караула.

На този ден се почитат личности като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Петър Берон, Васил Левски, Христо Ботев и всички, които със слово, знание и дух са пробуждали народа.

От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва 1 ноември и като Ден на българската наука, а Съюзът на българските журналисти – като Ден на българската журналистика.