Президентът Румен Радев подчерта, че освобождаването на българските медици в Либия е било не само голямо изпитание за България, но и за моралната сила на международната общност. Това той заяви по време на церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2, където удостои с Почетния знак на президента Антъни Лейдън – посланик на Великобритания в Либия между 2002 и 2006 г.

Държавният глава отличи дипломата за личния му принос и професионална ангажираност в процеса по освобождаването на българските медицински сестри, както и за усилията му в укрепването на приятелските отношения между България и Обединеното кралство и утвърждаването на европейските и хуманни ценности.

Радев посочи, че случаят с медиците ще остане завинаги в историята на съвременна България като символ на страданието, но и на вярата, че справедливостта ще възтържествува. Той отбеляза, че в този труден период до страната ни са застанали истински приятели, сред които е и посланик Лейдън, чиято работа доказва, че европейската солидарност е не просто лозунг, а израз на доверие и човешка съпричастност.

Президентът изтъкна личните качества на дипломата – професионализъм, морална твърдост и умение да изгражда мостове между различни култури. Радев подчерта, че Лейдън е превърнал своята мисия в лична кауза за защита на човешкия живот и справедливостта.

Той изрази признателност и към съпругата на дипломата – Джозефин Лейдън, която със своята интелигентност и деликатност е допринесла за изграждането на доверие и намирането на мирно решение на случая.

В словото си президентът припомни и подкрепата, оказана тогава от френския президент Никола Саркози и съпругата му. Радев заяви, че днес Саркози заслужава съпричастност и подкрепа, като приветства инициативата на бивши български държавни и обществени фигури, които са призовали за неговото освобождаване.

От своя страна Антъни Лейдън благодари за признанието, като посочи, че се чувства част от общите усилия на българската и европейската дипломация за спасяването на медиците. Той допълни, че най-голямата награда за него е било обаждането с думи на благодарност от освободените медицински сестри след завръщането им у дома.