Йордан Стефанов Йовков е един от най-големите български писатели и класици на националната литература, известен със своите разкази, отразяващи красотата на човешката душа и традиционния български бит.

Роден е на 9 ноември 1880 г. в село Жеравна. Детството и ученическите му години преминават там, а по-късно завършва гимназия в София. Неговият учител по литература, поетът Иван Грозев, пръв забелязва таланта му и му предсказва бъдеще на писател, съобщава Уикипидея. След като известно време работи като учител в добруджански села, Йовков завършва школата за запасни офицери и публикува първата си творба – стихотворението „Под тежкия кръст“.

По време на Балканската и Първата световна война Йовков участва като офицер и преживяванията му на фронта дълбоко го бележат. Те стават основа на първите му военни разкази, в които няма омраза или ожесточение, а човечност и състрадание. След войните той работи като редактор, библиотекар и по-късно – преводач в българската легация в Букурещ и в Министерството на външните работи.

В литературното си развитие Йовков започва като поет, но истинската му сила се разгръща в прозата. Сборниците му „Последна радост“, „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“ и „Ако можеха да говорят“ се превръщат в шедьоври на българската белетристика. Сред драматичните му произведения се открояват „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и „Милионерът“.

Йовков е майстор на късия разказ и създател на свят, изпълнен с хуманизъм, доброта и вяра в човека. Творбите му са преведени на повече от 25 езика, а отделни произведения – на над 37, включително арабски, китайски, японски и фински.

Последните години от живота му са белязани от тежко заболяване. Йордан Йовков умира на 15 октомври 1937 г. в Пловдив. Погребението му в София се превръща в израз на дълбока народна признателност към един от най-обичаните български писатели.