Заместник-кметът на Община Сливен Пепа Чиликова присъства тази вечер на откриването на самостоятелната изложба на художника Наум Хаджимладенов „Открий непознатото“. Експозицията, която е подредена в „Узунова къща“, е част от изпълнението на проект за обособяване на лаборатория за реставрация, реализиран с подкрепата на Министерство на културата и Община Сливен и отбелязва завършването на реставрационните дейности върху 36 произведения на автора. Посетителите ще могат да видят творбите отблизо и да се запознаят с процесите, през които са преминали – тихата, прецизна работа на реставратора и нейния принос към съхраняването на културното наследство.

Наум Хаджимладенов е роден на 15 юли 1894 г. в Самоков в семейството на търговец на вълна. Първите му запазени рисунки са от 1910 г., когато е на 16 години. Рано проявява талант и получава първите си напътствия от братовчед си художника Павел Кръстев, който убеждава семейството му да го изпрати да учи изобразително изкуство в София.

През 1914 г. постъпва в Държавната художествена академия при проф. Иван Мърквичка, но обучението му е прекъснато от Първата световна война, в която загиват двама от най-близките му приятели. След войната се връща в Академията и завършва през 1921 г., след което се прибира в Самоков, за да се грижи за родителите си. Там организира първата си изложба и работи 13 години като учител по рисуване.

През 1930–1931 г. дарява 20 свои картини на Самоков, което поставя началото на музейната колекция на града. От 1931 до 1935 г. е първият директор на местния музей. По-късно се установява в София, където работи като илюстратор на известни книги и сътрудничи на детски списания. Участва в множество изложби в България и чужбина и става член на Съюза на българските художници. Приятели са му личности като Майстора, Илия Бешков и Васил Стоилов.

В София среща бъдещата си съпруга Олга, от която има дъщеря Анна. След ранната смърт на Олга, Хаджимладенов се връща окончателно в Самоков. Животът му тогава е труден – сам отглежда дъщеря си, остава встрани от художествения живот и не получава поръчки, а религиозната тематика в творбите му не се вписва в социалистическата естетика. Работи дори като художник на филмови плакати за местното кино.

Късно в живота получава признание – за 75-годишнината си става „заслужил художник“, а за 80-годишнината – „народен художник“. През 1974 г. Ружа Маринска публикува книга за него. Умира на 20 август 1985 г. в Самоков на 91 години.

Голямата част от творчеството му е вдъхновено от библейски сюжети. Работи с различни техники – молив, туш, акварел, масло, дървогравюра. Негови картини се намират в много български галерии и частни колекции по света. Смята се, че през живота си е създал около 5000 творби, като много от тях не са били подписани своевременно.

Изложбата може да бъде разгледана в сутерена на „Узуновата къща“ до края на годината.