На 21 ноември православната църква отбелязва Въведение в храма на Пресвета Богородица, известен още като Ден на християнското семейство, а в някои райони – като Вълча Богородица. Празникът съчетава религиозна символика и богато народно културно наследство.

История на празника: Според християнската традиция малката Мария, едва тригодишна, била заведена от родителите си Йоаким и Анна в Йерусалимския храм, като обет за посветване на детето на Бога. Първосвещеникът Захария въвел Мария в Светая Светих – най-свещеното място в храма, което било знак за бъдещата ѝ роля като Божия майка. Оттогава денят се чества като празник на духовното начало, чистотата и посветеността.

Ден на християнското семейство: В България празникът се свързва с дома, децата и семейството. Според традицията вечерта семейството се събира около трапезата за молитва и благословия, като домът трябва да бъде уютен, спокоен и единен.

Традиции и обичаи:

Празнична трапеза: Денят е постен, приготвят се варено жито, боб, сарми, печени ябълки или тиква и пълнени чушки. Трапезата се освещава със свещ и молитва.

Въвеждане на най-малките: Родителите насърчават децата към учение, добри дела и посещение на храм. В някои райони водят малките в църква „да ги види Богородица“.

Ден за разбирателство: Празникът е за мир, прошка и семейно единение, без караници и обиди.

Вълча Богородица – народни вярвания: В българската традиция празникът се свързва с обичаите за защита от вълци. Налагат се забрани: не се шие, плете или реже плат, не се оставят остри предмети на масата и не се извършва опасна или шумна работа.

Поверия и защити:

На огнището се палел силен огън за прогонване на зверовете.

Жените правели кръстни знаци на вратите, за да пазят дома.

Оставяла се храна на двора като символична „жертва“ за защита на добитъка.

Празникът съчетава религиозната символика с народните вярвания и подчертава значението на семейството, дома и духовната чистота.