На 29 ноември православната църква почита свети Парамон и още 370 мъченици, загинали по време на жестоките гонения срещу християните през III век. Разказва се и за свети Акакий, който, въпреки суровото обучение при строг старец, запазил послушанието си до смъртта. Според преданието неговият дух отговорил от гроба, че “послушният не умира“, което накарало стареца да се покае и да прекара остатъка от живота си в усамотение.

Празникът е съпроводен с множество народни вярвания и обичаи. Нашите предци са вярвали, че според времето на този ден може да се предскаже каква ще бъде зимата. Снеговалежът вещае предстояща виелица и добра реколта, а червената вечерна зора – силни ветрове. Ако още няма сняг, очакват се големи студове преди Никулден, докато обилният сняг се смята за знак за плодородна година.

Звездното небе също служи като ориентир: ярките звезди предвещават слана, а бледите – по-топло време. Смятало се е, че димът от комина също показва атмосферните промени – ако се издига право нагоре, предстои застудяване, ако се разстила – затопляне.

В традициите присъстват и различни обичаи: сутрин се почиствал снегът от покривите, птиците се хранели с дясната ръка, а хората заемали нещо дребно от съседите за късмет. Според вярванията топлата баня на този ден носи здраве, а за децата – сила и закрила през годината.