Честваме паметта на свети апостол Андрей, наречен Първозвани, защото той пръв бил призован от Иисус Христос да Го следва. Още от млад Андрей търсел духовната истина и станал ученик на свети Йоан Кръстител. Именно той бил сред хората на брега на Йордан, когато Кръстителят посочил Иисус и казал: „Ето Агнеца Божи, Който взима греха на света!”. След тези думи Андрей и още един ученик последвали Христос и прекарали с Него целия ден. После Андрей отишъл при брат си Симон Петър, съобщил му, че са намерили Месия, и го довел при Христос.

Двамата братя продължили да работят като рибари във Витсаида край Генисаретското езеро, докато Христос отново ги повикал: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци”. Оттогава те вървели след Него и били свидетели на проповедите, чудесата, смъртта и възкресението Му.

След Възнесението и Петдесетница апостолите тръгнали да разнасят християнското учение по света. Андрей поел към северните земи – през малоазийските градове до Византион, после по нашите Черноморски брегове и по-нататък към земите на скитите (днешна Румъния и Украйна). Според други предания той проповядвал и в Патра, в Северен Пелопонес. Целият му живот бил отдаден на проповедта на Христовото слово, а краят му бил мъченически.

В Евангелието името му се среща често – например в разказа за чудото с петте хляба и двете риби. Народните вярвания го свързват с мечката, считат го за неин повелител, а в преданията той се появява яздещ мечка, за да прогонва зимата. Затова Андреевден бележи прехода от есента към зимата.

В България празникът е известен и като Едрей, Едринден или Мечкин ден. Вярва се, че от този ден всичко започва да „наедрява” – здравето, плодородието, богатството, а денят нараства колкото просено или маково зърно. На трапезата се поставят храни, които набъбват при готвене – жито, леща, грах – за да има растеж и изобилие през годината. На този ден празнуват Андрей, Андрея, Андриян, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и други.