Света Варвара е християнска великомъченица, живяла в края на III и началото на IV век. Паметта ѝ се почита и в православната, и в католическата традиция на 4 декември, съобщава Уикипидея. Тя се смята за покровителка на хора, починали внезапно, а в Полша – за закрилница на миньорите, поради което денят ѝ там е и Ден на миньора.

Според житийната традиция Варвара е родена около 270 г. в Никомедия в езическо аристократично семейство. Някои български изследователи предполагат, че родното ѝ място е днешното село Елешница. Баща ѝ я заключва в кула, за да я предпази от похищение, но тя приема християнството. Това предизвиква гнева му, а след неуспешни опити да я накара да се откаже от новата вяра, той я предава на местния управител и тя е осъдена на смърт. Варвара е обезглавена около 306 г., а според преданието и баща ѝ, и управителят са поразени от мълния след убийството.

Мощите ѝ преминават през Константинопол, Венеция и Киев. Днес те се намират в катедралата „Св. Владимир“ в Киев.

Народни обичаи в България

В българския фолклор Света Варвара се почита като пазителка на децата, особено от дребна шарка, и е позната като „Баба Шарка“. На този ден се приготвят „къпани“ питки, намазани с мед за здраве. В различните райони обичаите включват трапези за „баба Шарка“, варене на леща или боб, прескачане на огън и използване на зърна или главни като лек срещу шарка.

В други места тя се смята и за покровителка на домашните птици, а празникът е известен като Женска Коледа — моми обикалят домовете и пеят за здраве. Поговорката „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“ свързва празниците на Варвара, Сава и Никола.

Храмове в България, посветени на светицата

На Света Варвара са посветени множество църкви и параклиси из страната — в селата Варвара в Пазарджишко и Бургаско, както и в Мелник, Асеновград, Бачково, Елешница, столичния храм „Преображение Господне“, край град Рила и в пловдивската болница „Св. Георги“.