Хърватия извървя дълъг път от авторитарен режим до пълноправно членство в Европейския съюз, Шенген и еврозоната, като процесът е белязан както с трудности, така и с постепенни икономически и социални ползи, съобщава БНР.

Андреа Чович от представителството на Европейската комисия в Хърватия припомня, че европейската идея в страната е започнала да се развива още по време на войната през 90-те години, когато Хърватия се бори за независимост и за изграждането на нацията си. Спомените за разрушенията и страданията остават живи, което обяснява силната съпричастност на хърватите към украинския народ след началото на войната в Украйна през 2022 г.

От началото на 2000-те до членството в ЕС през 2013 г. в страната е имало маргинални гласове, които се противопоставяли на европейската интеграция, разпространявайки митове и дезинформация. Един пример е страхът, че малки традиционни продукти, като изварата „сир и врхне“, няма да могат да се продават на местните пазари заради изискванията на ЕС. На практика обаче тези правила улесняват търговията и защитават както потребителите, така и малките производители, като пазарът се разширява.

След членството си в ЕС Хърватия се възползва от кохезионната политика и инвестициите на съюза, като почти всяко място в страната е било подобрено с европейски средства. Това обяснява високото ниво на подкрепа сред населението за членството в ЕС.

Въвеждането на еврото през 2023 г. съвпадна с турбулентен период на инфлация в Европа. Въпреки изолирани случаи на неправилно закръгляне на цени от някои търговци, населението осъзнава, че повишението на цените е резултат от глобални икономически тенденции, а не директен ефект от замяната на куната с еврото.

Процесът на европейска интеграция на Хърватия показва как страната е успяла да съчетае историческите си травми с устойчиво икономическо и социално развитие, укрепвайки демократичните си институции и позицията си в Европа.