Вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че предложението на Европейската комисия за новия бюджет на ЕС за периода 2028–2034 г. е „най-рисковото“ досега и изисква ясна българска позиция. На откриването на публична дискусия, организирана от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, тя подчерта, че в България липсва необходимият дебат по темата, въпреки ключовата роля на страната за Югоизточна Европа.

Йотова посочи, че проектобюджетът предвижда значително увеличение на средствата за отбрана, научни изследвания и миграция, като общият му размер за следващите седем години достига 2 трилиона евро – с 700 милиарда повече от предишния период. Според нея новите приоритети отразяват трудната геополитическа ситуация и ще имат дългосрочни последствия за ЕС.

Вицепрезидентът отбеляза, че Европа изостава спрямо САЩ в областта на иновациите и научните изследвания и че бъдещата конкурентоспособност на съюза изисква повече инвестиции в технологии, сигурност и икономическа интеграция.

Йотова критикува и новата структура на Многогодишната финансова рамка, която предвижда обединяване на досегашните 14 програми в единен Национален и регионален план за партньорство. Според нея това крие риск регионите да бъдат изключени от определянето на приоритети и да се подкопае политиката на сближаване. Тя изтъкна и недоволството на редица държави от предложението за сливане на фондовете за Общата селскостопанска политика с кохезионните фондове, което би повлияло негативно върху регионалното развитие.

Вицепрезидентът обърна внимание и на намерението финансирането от ЕС да бъде обвързано със спазването на върховенството на закона, което според нея крие риск правовата държава да бъде използвана като едностранен бюджетен критерий.

Йотова предупреди, че предложената финансова рамка може да подкопае доверието в европейския проект. Според нея военната сила и индустриалната конкурентоспособност са важни, но не могат да компенсират социалната неравнопоставеност и регионалните различия, които биха довели до нестабилност в ЕС.