На 20 декември Българската православна църква чества Игнажден – един от най-значимите празници в българската народна традиция. С него символично се поставя началото на коледните празници, а според старите вярвания именно от този ден започва новата година.

На Игнажден имен ден празнуват всички, чиито имена са свързани със светлината, огъня и новото начало – Игнат, Игнатий, Игнатка, Искра, Искрен, Искрена, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Светослав, Светла, Светлана, Светолюб и техните производни.

Най-важният обичай, свързан с празника, е полазването. Първият човек, който прекрачи прага на дома, се нарича полазник и се вярва, че от него зависи каква ще бъде идващата година. Затова се смята за особено благоприятно полазникът да е добър, трудолюбив и с „лека ръка“. В някои райони той влиза в дома със съчки или дърво и отправя благословии за здраве, берекет и плодородие.

Игнажден е съпътстван и от множество поверия и забрани. Не се дава нищо назаем, за да не се „изнесе“ късметът от къщата, не се изхвърля боклук и не се предприемат далечни пътувания. Домът трябва да бъде чист и подреден, а хората – в добро настроение, защото се вярва, че както премине този ден, така ще върви и цялата година.

Празничната трапеза на Игнажден е постна. На нея традиционно присъстват варено жито, боб, леща, пита или обреден хляб, сушени плодове и ошав – ястия, които носят символика на изобилие и благоденствие.

Според народните представи Игнажден е първата стъпка към Коледа и напомня, че всяко ново начало идва с чист дом, добри мисли и отворено сърце.