Легендарната френска актриса Брижит Бардо е починала на 91-годишна възраст. Новината беше съобщена днес от Фондация „Брижит Бардо“, цитирана от агенция АФП.

Звездната икона на 60-те години на ХХ век, известна не само с бляскавата си кариера в киното, но и с дългогодишната си отдаденост на каузата за защита на животните, е напуснала този свят, без да се уточняват датата и мястото на смъртта, предаде БГНЕС.

В официалното съобщение фондацията изразява дълбока скръб от загубата на своята основателка и председателка, определяйки я като световноизвестна актриса и певица, която съзнателно се е отказала от славата и престижната си кариера, за да посвети живота си на защитата на животните.

Брижит Ан-Мари Бардо е родена на 28 септември 1934 г. в Париж, в семейство от средната класа. Още в края на 40-те години се занимава с балет, а впечатляващата ѝ външност бързо я насочва към модата и кориците на престижни списания.

Киното влиза в живота ѝ през 1952 г. с дебюта ѝ във филма „Le Trou Normand“. Истинската световна слава обаче идва през 1956 г. с лентата „И Бог създаде жената“ на Роже Вадим – роля, която я превръща в международен секссимвол и олицетворение на новата женска свобода.

Краят на 50-те и 60-те години бележат златния период в кариерата ѝ. Бардо участва в повече от 40 филма, сред които „Истината“ (1960), „Презрение“ (1963) на Жан-Люк Годар и „Вива Мария!“ (1965). Успоредно с актьорската си кариера тя се изявява и като певица, а песента „Je t’aime… moi non plus“, записана със Серж Генсбур, се превръща в култов хит.

През 1973 г., едва на 39 години и въпреки огромната си популярност, Брижит Бардо взема решението да се оттегли окончателно от киното. През 1986 г. основава Фондация „Брижит Бардо“, чрез която насочва усилията си към защитата на животните.

От 80-те години нататък тя посвещава живота си на активизъм – борба срещу жестокото отношение към животни, лова на тюлени, нелегалната търговия и лошите условия във ферми и приюти. В личния си живот Бардо е омъжена четири пъти и има един син – Никола-Жак Шарие.

Наследството ѝ остава ярко: тя е символ на френското и световното кино на XX век, икона на сексуалната революция и женската еманципация, както и една от най-разпознаваемите и последователни защитнички на правата на животните.