Внезапно почина пловдивският писател Роси Антов. Тъжната новина беше съобщена от негови близки и приятели в социалните мрежи и предизвика силен отзвук сред литературните среди и читателите му. Шокът е още по-голям, тъй като само часове преди смъртта си Антов е публикувал нов текст в личния си профил във Facebook.

Роси Антов е роден на 10 ноември 1962 г. в Михайловград, днешна Монтана, а корените на рода му са от село Горни Лом. Завършва средното си образование в Белоградчишката гимназия през 1980 г., а по-късно – висше във ВФСИ „Д. А. Ценов“ в Свищов със специалност „Финанси и банково дело“. Дълги години живее и работи в Монтана, а от 2020 г. се установява в Пловдив.

Житейският и професионалният му път е изключително разнообразен – бил е стругар, общ работник, счетоводител, застраховател, икономически директор, счетоводен експерт, шофьор и управител на частна търговска фирма.

Под псевдонима Дивак Турлак Роси Антов се утвърждава като силно разпознаваем автор, особено активен в социалните мрежи. Той е автор на книгите „Ключ за жива вода. Разкази“ (2018), „Есента на нежния циник“ (2019), „Мачко Начков… и други човеци“ (2022), „Вселената на скитащата душа“ (2023), „Табор в мъглата“ (2024) и „Когато времето танцуваше“ (2025).

Загубата му се възприема още по-болезнено заради последния му текст, публикуван вечерта преди смъртта му, който мнозина днес тълкуват като прощален. В него писателят разсъждава за живота и спомените, подчертавайки, че истинската стойност не е в постиженията и придобивките, а в детството, близките, любовта, природата и малките, но незаменими мигове.

Поклон пред паметта му. Светъл да е пътят му.