Янаки Стоилов: Не са необходими промени в Конституцията, а честни и свободни избори
Конституционният съдия Янаки Стоилов заяви в предаването „Денят започва“, че към момента не се обсъждат промени в Конституцията. По думите му недоволството на гражданите от настоящия модел на управление не може да бъде преодоляно чрез конституционни изменения, а изисква провеждането на честни и свободни избори.
Според Стоилов българската система формално функционира като демокрация, но на практика има олигархичен характер. Той отбеляза, че обществените протести са насочени срещу съществуващия управленски модел и неговите представители, но подчерта необходимостта ясно да се определят неговите основни характеристики. Сред тях той посочи широко разпространената корупция, спадът в професионализма в управлението, зависимостта на регулаторните органи от политическата власт, ограничаването на независимостта на съдебната система и практиката партии, обявявани за несъвместими преди избори, впоследствие да управляват заедно.
Относно последните изменения в основния закон Стоилов изрази мнение, че те отслабват конституционната роля на президента при съставянето на служебно правителство. Той посочи и допълнителен негативен ефект – за длъжности, изискващи конкретни професионални качества, се избират хора, разглеждани като потенциални кандидати за други политически роли. По повод предстоящото връчване на проучвателни мандати след Нова година съдията заяви, че е рано да се правят прогнози за съставянето на редовно или служебно правителство и отказа да коментира хипотези, които могат да доведат до бъдещ конституционен казус.
Стоилов подчерта още, че ключово значение за доверието в изборите имат организацията и контролът върху изборния процес. Той припомни, че Конституционният съд е установил редица нарушения, свързани с провеждането и отчитането на изборните резултати. Макар начинът на гласуване да е важен, според него няма технология, която да не може да бъде манипулирана, ако липсва ефективен контрол. Затова акцентът трябва да бъде върху отговорността на институциите и участниците в изборния процес, както и върху съдържанието и целите на самите избори.
