България посрещна 2026 година с ключова промяна – от 1 януари еврото официално стана национална валута на страната. Така България се присъедини като 21-и член към еврозоната, отбелязвайки една от най-важните икономически стъпки след влизането си в Европейския съюз. Промяната засяга всички – граждани, бизнес и държавни институции.

С въвеждането на еврото всички разплащания вече се извършват в новата валута, като за определен период левът и еврото ще се използват паралелно. Фиксираният обменен курс остава 1 евро = 1,95583 лева.

От началото на годината всички безкасови плащания – заплати, пенсии, социални помощи, банкови преводи и картови разплащания – се осъществяват в евро. Банковите сметки на гражданите и фирмите са превалутирани автоматично, без такси и без промяна в реалната стойност на средствата.

В първите седмици на 2026 г. и двете валути ще бъдат в обращение, но рестото при плащане се връща в евро. Цените в магазините са обозначени едновременно в левове и евро, за да се улесни ориентацията на потребителите.

Обмяната на левове в евро може да се извършва безплатно в банките и пощенските клонове за определен период, а в Българската народна банка – безсрочно. От институциите напомнят гражданите да използват само официални места за обмен и предупреждават, че всякакви предложения за „помощ при превалутиране“ са измама.

След техническо пренастройване на банковите системи, от банкоматите вече могат да се теглят единствено евробанкноти. Прекъсванията в работата на банките около полунощ са били планирани и временни.

В търговската мрежа основният ориентир за потребителите трябва да бъде цената в евро. Законът задължава търговците да преизчисляват точно по фиксирания курс, без закръгляне в своя полза. Най-честите рискове от злоупотреби са свързани с малки разлики в цените, които при масови покупки могат да доведат до реално поскъпване.

Най-уязвими в прехода към еврото са възрастните хора, които по-трудно свикват с новите цени и по-често стават жертва на измами. Затова е важно близките им да помагат с разяснения и конкретни примери.

Малките ежедневни разходи крият най-голям риск от незабелязано оскъпяване. Като ориентир може да се използва приблизително умножение по две – ако цената в евро изглежда висока и при тази сметка, вероятно има проблем.

Еврото само по себе си няма да промени покупателната способност на хората. Реалните рискове идват от дезинформация, паника и некоректни търговски практики, срещу които институциите обещават засилен контрол, а вниманието на потребителите остава решаващо.