Свети Силвестър, известен още като Свети Силвестри, е християнски празник в чест на папа Силвестър I, епископ на Рим (314–335 г.). В България се отбелязва на 2 януари, а католиците го празнуват на 31 декември, съобщава Уикипидея. Празникът има множество народни имена – Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден, а в Западните Родопи – Сполезов ден.

В българската традиция празникът е свързан с впрегатния добитък, особено волове и биволи, и има очистителен характер. Оборите се почистват от натрупания тор, който не е изхвърлян от Коледа. В нощта срещу празника се образуват дружини от „риначи“ – предимно млади ергени, които обикалят домовете с едър добитък и чистят оборите. Стопаните оставят за тях пита, месо и вино, а риначите взимат оставеното и си тръгват тихо. По време на ритуала никой не трябва да излиза или да се обажда.

Обичаят има и сватбено-любовен елемент – момичета могат да оставят подаръци за любимите си, а отхвърлени ухажори понякога „отмъщават“, добавяйки още тор, което може да навреди на репутацията на девойка. На следващия ден риначите могат да бъдат поканени на гости, като стопаните в Западните Родопи обръщат внимание кой влиза първи в къщата, вярвайки че това влияе на успеха през годината. На трапезата не се слага свинско месо или сланина, за да са здрави животните.

Празникът завършва с голямо хоро на централния площад на селото.

Имен ден празнуват Силвестър, Силвена, Силвия, Силвана, Силвина, Сребрен, Сребрина, Горан, Горица, Пламен и Пламена. Името на светеца произлиза от латинската дума за „гора“.