На 11 януари православната църква почита паметта на преподобния Теодосий Велики. След узаконяването на християнството в Римската империя през 313 г. вярата започва бързо да се разпространява, а заедно с това все повече вярващи избират пътя на уединението и духовното усъвършенстване, далеч от светските изкушения. Така възниква монашеството, при което мъже и жени заживяват сами или в общности извън населените места, посвещавайки се на молитва, духовен труд и наставничество.

Преподобният Теодосий Велики има ключова роля за развитието на общежителното монашество. Той е роден през 424 г. в Кападокия и още от млад се възпитава в християнските ценности и изучаването на Божието слово. Стремежът му към духовен живот го отвежда на поклонение в Йерусалим, а по пътя си той получава благословията на свети Симеон Стълпник, който предсказва голямото му духовно бъдеще.

През 450 г. Теодосий се установява край Йерусалим, където първоначално живее като отшелник във Витлеемската пустиня. Години наред се подвизава в пещера, отдаден на молитва, и достига високо духовно съвършенство, като получава дарбата на чудотворство и прозорливост.

С времето около него се събират множество монаси и така се основава прочутият му манастир югоизточно от Йерусалим. Именно там Теодосий въвежда общежителния начин на монашески живот, заради което е наречен киновиарх – ръководител на монашеска общност. Съчетавайки смирение и строгост, той възпитава хиляди монаси и се упокоява на преклонната възраст от 105 години.

На този ден имен ден празнуват всички, носещи имената Теодосий, Теодосия, Тео, Дося, Богдан, Богдана, Богомил, Богомила и техните производни.