След като президентът Румен Радев връчи и трите проучвателни мандата за съставяне на правителство и всички бяха върнати неизпълнени, конституционната процедура за редовен кабинет приключи и страната се насочва към предсрочни парламентарни избори. Първият мандат, даден на ГЕРБ-СДС, и вторият – на „Продължаваме промяната – Демократична България“, не доведоха до резултат, а третият, връчен на „Алианс за права и свободи“, също беше върнат.

При тази ситуация държавният глава трябва да проведе консултации с парламентарните групи, да назначи служебно правителство и да насрочи избори, които по Конституция трябва да се проведат до два месеца след назначаването на служебния кабинет. Народното събрание продължава работа до началото на предизборната кампания.

Съгласно конституционните промени от 2023 г. президентът може да избере служебен министър-председател от ограничен списък от десетима души, заемащи определени висши държавни длъжности. Сред възможните кандидати са председателят на Народното събрание Рая Назарян, управителят на БНБ Димитър Радев и неговите подуправители Андрей Гюров, Петър Чобанов и Радослав Миленков. В списъка попадат още омбудсманът Велислава Делчева и заместник-омбудсманът Мария Филипова, както и председателят на Сметната палата Димитър Главчев и неговите заместници Мария Николова и Силвия Къдрева.

Основният закон не предвижда изрично какво се случва, ако никой от допустимите кандидати не желае да поеме поста на служебен премиер, като същевременно не е уредено и формално „право на отказ“, а само кои длъжности дават право на такова назначение.