Дамян Петров Дамянов е един от значимите български поети. Роден е на 18 януари 1935 г. в Сливен, като понякога се посочва и датата 13 януари заради печатна грешка в по-късно издание на негова книга. Средното си образование завършва в родния град, а през 1961 г. се дипломира по българска филология в Софийския университет, съобщава Уикипидея.

През 60-те години Дамянов работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. Поетичният му дебют е още през 1949 г. във вестник „Сливенско дело“, след което негови стихове редовно се появяват в националния литературен печат.

Творчеството му получава високо признание – удостоен е със званието „Народен деятел на културата“, лауреат е на Димитровската награда през 1976 г., а през 1998 г. е отличен с наградата „Иван Вазов“ за цялостен принос към българската литература. Негови книги и отделни стихотворения са превеждани и публикувани на руски, беларуски, украински и унгарски език, като още през 1963 г. в Русия излиза негова стихосбирка в превод.

Съпруга на поета е поетесата Надежда Захариева, с която имат две момчета и едно момиче.

Първите години след промените от 1989 г. Дамянов определя като най-тежките в живота си – време на дълбока морална криза, отчуждение и човешки конфликти. Тези преживявания намират отражение и в поезията му, включително в стихотворението „Към себе си“, в което призовава към вътрешна сила и самоспасяване дори в най-тежките моменти.

Паметта за Дамян Дамянов се съхранява и днес – неговото име носи улица в столичния квартал „Драгалевци“, а в Сливен е учреден национален конкурс за поезия на негово име, който се провежда на всеки две години.