Възможността да се стигне до блокиране на процедурата по назначаване на служебно правителство в контекста на обявената оставка на президента Румен Радев и временното поемане на правомощията от вицепрезидента Илияна Йотова е сериозен и любопитен правен казус. Проблемът идва от силно ограничения кръг лица, включени в т.нар. „домова книга“, като част от тях вече са отказали да заемат поста служебен министър-председател. При такава ситуация са възможни два изхода – Конституционният съд да даде тълкувателно решение или правителството в оставка да продължи да изпълнява функциите си, докато отново бъдат насрочени избори. Това заяви в предаването „Здравей, България“ доц. Христо Паунов, преподавател по конституционно право в УНСС.

Той обърна внимание и на хипотезата, при която президентът откаже да одобри състава на кабинета, предложен от служебния премиер. По думите му ключовият въпрос е дали съществува възможност за смяна на кандидата. Подобен прецедент вече е имало, но тогава е имало алтернативи. Ако обаче се стигне до ситуация, в която има само един кандидат, готов да състави служебно правителство, би било логично да се търси компромисно решение.

Паунов подчерта още, че формалният и решаващ акт за назначаването на служебен кабинет е президентският указ. Ако обаче се стигне до задълбочаване на проблема и до реална конституционна криза, най-вероятният изход би бил намесата на Конституционния съд чрез тълкувателно решение.