На 25 януари Българската православна църква почита паметта на свети Григорий Богослов.

Свети Григорий е роден през 329 година в град Арианз, в областта Кападокия. Първоначално получава образованието си в Назианз, а след това в Кесария, където се запознава и сприятелява с бъдещия Василий Велики. По-късно двамата продължават обучението си в Атина.

След завръщането си в родните земи, изключително образованият и надарен Григорий е ръкоположен за свещеник. Въпреки това той прекарва няколко години в уединение в областта Понт, където заедно с Василий се отдава на духовен живот и богословски трудове. Свети Григорий оставя богато книжовно наследство, включително и хиляди духовни стихове, написани благодарение на изключителния му поетичен талант. Епохата обаче е белязана от острата борба с арианската ерес, което налага активното му включване в църковния живот.

През 372 година Григорий е избран за епископ, а през 378 година, по решение на Антиохийския събор, става архиепископ на Константинопол. По това време столичните храмове са под властта на арианите, затова той превръща част от собствения си дом в църква, откъдето проповядва и защитава православната вяра. Именно там произнася своите прочути „Пет богословски слова“, които му донасят прозвището Богослов.

Въпреки трудните условия и насилието от страна на еретиците, свети Григорий остава непоколебим. През 381 година император Теодосий Велики го назначава за председател на Втория вселенски събор. Макар православието да надделява над арианството, част от епископите продължават да му се противопоставят. Това го подтиква да се оттегли от архиепископския пост и да се завърне в родния Арианз, където прекарва последните си години в молитва и уединение. Свети Григорий Богослов умира през 390 година.