България отстоява позицията предпазните клаузи да бъдат задължителен елемент от всички споразумения за свободна търговия в селскостопанския сектор. Това беше подчертано по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел.

Заместник-министърът на земеделието д-р Лозана Василева представи българската позиция по документ, внесен от Полша, който разглежда мерки за защита на чувствителни селскостопански отрасли при търговията с трети страни. Тя акцентира, че защитните механизми трябва да позволяват временно спиране на търговските преференции при риск от сериозни щети за производството в ЕС вследствие на прекомерен внос.

Д-р Василева припомни, че България последователно настоява за прилагане на еднакви изисквания към продукцията от ЕС и към вносните стоки. Според нея защитните разпоредби в новите търговски споразумения следва да обхващат и вече предоставени преференции. Тя подчерта и необходимостта от цялостна оценка на ефекта от всички съществуващи и планирани търговски облекчения върху рентабилността и перспективите на европейското земеделие.

Като допълнителна мярка България предлага създаването на специален компенсационен фонд за покриване на евентуални загуби на земеделските производители вследствие на споразуменията за свободна търговия.

В рамките на заседанието заместник-министър Василева изрази подкрепа и за позицията на Австрия относно силния икономически натиск върху фермерите в ЕС. В този контекст страната ни подкрепя искането за временно спиране на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) за торове, както и за по-голяма прозрачност и контрол на пазара на торове и временно премахване на определени мита.

Министрите обсъдиха и ролята на селското и горското стопанство и рибарството в рамките на Стратегията на ЕС за биоикономиката. България оценява стратегията положително, но подчертава нуждата от по-лесен достъп до финансиране, опростени регулации и гаранции за справедлив дял от добавената стойност за производителите, отчитайки националните специфики.

По време на дискусиите беше разгледан и проекторегламент на Европейската комисия за промени в правилата за биологично производство. България подкрепя предложенията, насочени към намаляване на административната тежест и повишаване на конкурентоспособността на сектора, като ясният график за приемане на регламента до края на 2026 г. ще осигури по-голяма предвидимост за всички участници в биологичното производство.