Трифон Зарезан – празникът на лозята, вярата и народната традиция
Българската православна църква днес почита Свети мъченик Трифон. В народната традиция празникът е известен като Трифон Зарезан, тъй като се отбелязва в началото на пролетта – времето, когато започва резитбата на лозята.
Свети Трифон водел благочестив живот и загинал като мъченик заради вярата си в Иисус Христос. Още от млад бил надарен от Бога с лечителска сила заради дълбоката си вяра. По време на гоненията срещу християните при управлението на римския император Деций Траян (249–252 г.) той бил заловен, жестоко измъчван и осъден на смърт чрез обезглавяване. Малко преди екзекуцията се помолил Бог да приеме душата му по-бързо, навел глава и починал.
Първоначално в България денят на Свети Трифон се е чествал на 14 февруари като Ден на лозаря. След въвеждането на Григорианския календар през 1968 г. от Българската православна църква датите на празниците се променят. Така църковната памет на светеца започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря остава на 14 февруари.
Трифоновден е част от тридневен празничен цикъл, наречен Трифунци – 1, 2 и 3 февруари. Първият ден е посветен на Свети Трифон, вторият – на Сретение Господне, а третият – на Свети Симеон.
В народните вярвания Свети Трифон е закрилник на лозарите, винарите и кръчмарите. Празникът е свързан с обредното зарязване на лозята.
Рано сутринта стопанката замесва тесто и пече хляб, а също така приготвя кокошка с ориз. Храната се слага в нова, пъстра торба и заедно с бъклица вино се дава на стопанина. На лозето той се обръща към изгрева, прекръства се три пъти, след което отрязва първите три лозови пръчки. Мястото се полива с червено вино и светена вода и се поръсва с пепел, запазена от Бъдни вечер. Едва след това започва същинското зарязване на лозята.
Снимка: Станимир Петков
