Петльовден е традиционен български народен празник с регионално разпространение, който се отбелязва на 20 януари по стар стил или на 2 февруари по нов стил. Най-широко е разпространен в Източна България – от Одринско и Лозенградско до Добруджа, съобщава Уикипидея.

Празникът се възприема основно като мъжки и е свързан с вярвания за здраве, сила и плодовитост на момчетата. В някои райони той се счита за мъжкия еквивалент на Бабинден, а според изследователи води началото си от древни езически обреди, посветени на лова, пчеларството и приемането на новото поколение мъже в общността.

Имена на празника

Петльовден е известен с различни наименования, които произлизат както от християнския календар, така и от самия обичай. В редица селища празникът се свързва със св. Евтимий Търновски и носи имена като Евтимя, Ихтимя, Ихтиман, Евтимиювден и други. В други райони названието идва от основния ритуал – жертването на петел, откъдето произлизат имената Петльовден, Петеларовден, Петлешковден, Петелковден или Петловден. На места е познат и като Св. Черна, тъй като задължително се коли черен петел.

В Котленско и Карнобатско са разпространени имената, свързани с Евтимий, докато във Варненско и вайковските села преобладава названието Петльовден.

Варианти на обичая

Обичаят има два основни варианта – Котленско-Карнобатски и Вайковски, които се различават по изпълнение и символика.

Котленско-Карнобатският вариант включва предварително почистване и подготовка на дома, а на самия празник се коли петел, отглеждан специално за целта. Ритуалът се извършва най-често от млад мъж или от самото момче, за което е празникът. С кръвта на петела се пръскат праговете, вратите и оградите, а понякога се мацват лицата на малките момчета – за здраве и сила. Главата на петела се поставя на портата като защитен и плодороден символ.

След това птицата се приготвя на курбан, който заедно със специално замесена пита се раздава на съседи и роднини. Денят е посветен на веселие, почивка от работа и в някои райони – на общи събирания и църковни служби за здравето на децата.

Вайковският вариант е тясно свързан с Бабинден и поставя в центъра фигурата на „бабата“ – жената, помагала при ражданията. Подготовката включва основно почистване, обличане на празнични и дори булчински носии. Петелът е пъстър и се отглежда дълго време за ритуала.

Жените носят свещи, дарове и символични предмети на бабата, а в някои села се изработва и специално петльовденско знаме. Ритуалите целят плодородие и раждане на мъжки рожби, като са съпроводени с песни, шеги и хора с откровено закачлив и еротичен подтекст. Празникът продължава до късно вечерта, а в по-ново време завършва с общо тържество на жени и мъже.

Петльовден остава жив пример за богатството на българската традиционна култура и за символичната връзка между обред, семейство и общност.