На 15 февруари, неделя, се отбелязват Месни Заговезни, наричани още Неделя Месопустна.

Името на празника идва от заговяването с месо – това е последният ден, в който се консумират месо и месни продукти преди началото на Великите пости до Великден. Оттук нататък те се изключват от трапезата. Затова и празничната вечеря включва основно месни ястия. През следващата седмица обаче са позволени млечни продукти и яйца – ядат се сирене, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите хора могат да се събират на хорището, да пеят и да играят хора, защото след това до Великден започват както хранителни, така и духовни пости.

На Месни Заговезни традиционно се приготвят баница с мас и извара, кокошка и свинско месо. През цялата Сирна седмица до Сирни Заговезни се организират веселби, игри и събирания, тъй като след това те са забранени.

В църквите се четат откъси от Светото писание, посветени на Страшния съд. Чрез тях Църквата напомня за последиците от греха и призовава вярващите към добродетелен живот и грижа за ближния. Денят се нарича Неделя Месопустна, защото е последният преди постите, в който се яде месо. Както датата на Великден се променя всяка година, така се променят и празниците от Великденския цикъл, като Месни Заговезни е първият от тях.

През 2026 г. Сирни Заговезни се падат на 22 февруари, а Великден е на 12 април. Месни Заговезни винаги се отбелязват в неделя, осем седмици преди Великден.