105-ото правителство на България вече е в историята, а смяната на изпълнителната власт води и до промени в Народното събрание. Общият брой на министрите, които могат да се върнат като депутати, е 12 от 21, като запазват правата си по закон. Интересен е случаят с финансовия министър Теменужка Петкова, която по решение на Конституционния съд губи мястото си в парламента, а мандатът ѝ преминава към Ивайло Лазаров.

Най-големи размествания се очакват в ГЕРБ – седем министри от бившия кабинет се връщат в НС, като за да заеме депутатското си място, премиерът Росен Желязков измества Георги Георгиев, съобщава БНР. Още шестима членове на ГЕРБ отпадат от парламента, а техните места се заемат от бивши министри като Томислав Дончев, Даниел Митов, Георги Георгиев, Красимир Вълчев и Жечо Станков.

В БСП четирима нови депутати изместват досегашни членове на парламента, а в „Има такъв народ“ се очертава само една рокада – бившият здравен министър Силви Кирилов се връща, а Димитър Гърдев отпада.

За да започне процесът по разместванията, президентът трябва да издаде три указа – за насрочване на избори, за назначаване на министър-председател и за състав на служебния кабинет. След това новите министри полагат клетва, а ЦИК определя депутатските мандати. Ако някой министър не желае да се върне в парламента, подава заявление до ЦИК.

Според Конституцията, парламентът не се разпуска, а продължава да действа до клетвата на следващото, 52-ро Народно събрание. Народните представители традиционно излизат във ваканция по време на предизборната кампания, но могат да свикват извънредни заседания и продължават да получават заплати.

До края на мандата си депутатите трябва да се произнесат по ветото на президента върху промените в Изборния кодекс, които ограничават гласуването извън ЕС, и по въпроса с удължаването на миналогодишния бюджет, чийто срок изтича на 31 март. Служебното правителство ще трябва да предложи ново удължаване или изцяло нов бюджет, тъй като предишният кабинет е оставил това на новата администрация.