Неделя сиропустна, която народът нарича Сирни Заговезни, е църковен празник, познат още като Прошка, Поклади, Прощална неделя, Сирница, Масленица и Сиропустна неделя. Той отбелязва последния ден преди началото на Великите пости – седемседмичния период на духовно и телесно въздържание, който завършва с Великден.

На този ден вярващите се стремят да пречистят душите си, да изпълнят сърцата си с мир и любов и достойно да посрещнат Възкръсналия Христос. Постът не е просто отказ от определени храни, а време за вътрешно пречистване и духовно израстване.

Вечерята на Сирни Заговезни е тържествена и с обреден характер. За последен път преди Великден православните християни консумират млечни продукти и яйца. На трапезата присъстват баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки и риба.

Празникът напомня Христовите думи, че ако не простим на другите, и на нас няма да бъде простено. Затова традицията повелява всеки да поиска прошка от близки и познати за нанесени обиди – съзнателни или не – и същевременно да намери сили да прости на онези, които са го наранили.

В храмовете се отслужва вечерня, след която духовници и миряни взаимно си искат и дават прошка за всичко сторено с дума, дело или мисъл.

Според народния обичай семействата се събират в дома на родителите, за да заговеят с млечни храни. По-младите искат прошка от по-възрастните – децата от родителите, младоженците от кумовете – като целуват ръка и казват: „Прощавай, мамо, тате“. Отговорът е: „Господ да прощава, простен да си!“

Празникът е свързан и с различни обреди – кукерство, ората копата, оруглюване, оратници и най-вече хамкане.

Най-голямо веселие предизвиква обичаят „хамкане“. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце на червен вълнен конец и го люлее, а децата се опитват да го захапят без помощта на ръце. Конецът се пази, защото се вярва, че има лечебна сила. По начина, по който гори или тлее, се гадае за плодородие и бъдещи сватби. Черупките от яйцата се хвърлят при кокошките за повече яйца.

Влюбените момци хвърлят в двора на избраницата си запалени стрели от дрян – „чавги“, като знак на любов. От този ден до Великден обаче сватби и любовни обяснения не се правят.

Най-характерният обичай е паленето на Сирнишки огньове. Момчета и ергени събират слама от царевица и кори от черешово дърво, палят големи огньове и всички ги прескачат за здраве и пречистване.