На 26 февруари се навършват 165 години от рождението на цар Фердинанд I – един от най-дълго управлявалите български владетели. Той стои начело на държавата в продължение на 31 години – първо като княз (1887–1908), а след обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. приема титлата „цар на българите“, която носи до абдикацията си през 1918 г.

Фердинанд е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена, в двореца Кобург, с името Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакс-Кобург-Готски. Той произхожда от влиятелна европейска династия и е внук на френския крал Луи Филип. Получава блестящо образование от частни учители, проявява силен интерес към природните науки, особено орнитологията и ботаниката, и владее няколко европейски езика, а по-късно научава и български.

След абдикацията на Александър I Батенберг през 1886 г., Фердинанд е избран за български княз от Третото Велико народно събрание през 1887 г. По време на неговото управление страната отбелязва значителен напредък в политическо, икономическо и културно отношение и се утвърждава като водеща сила на Балканите. Сред най-големите му постижения е извоюването и провъзгласяването на Независимостта на България през 1908 г.

На 3 октомври 1918 г., след тежките последици от Първата световна война, Фердинанд е принуден да абдикира. Умира през 1948 г. в Кобург на 87-годишна възраст.

На 30 май 2024 г. тленните останки на цар Фердинанд бяха положени в криптата на двореца „Врана“ в София. Ден по-рано стотици граждани и официални лица се простиха с него. Ковчегът беше пренесен от членове на царското семейство, водени от Симеон II. След заупокойна молитва тялото бе положено в специално изработен саркофаг от тъмночервен мрамор.

В София паметникът, посветен на цар Фердинанд и обявяването на Независимостта, се намира до Княжеския дворец. Той е открит на 22 септември – Деня на независимостта – 99 години след историческото събитие. Монументът е реализиран по инициатива на проф. Петър Константинов и е изграден изцяло с дарения. Скулптор е Георги Чапкънов.

На паметната плоча е изобразена сцената по обявяването на Независимостта от цар Фердинанд и правителството на Александър Малинов. Под лавров венец върху гранитния блок са изписани думите: „Да живее свободна и независима България“.