Тодоровден се отбелязва в съботата след Сирни заговезни и е сред подвижните християнски празници. През 2026 година той се пада на 28 февруари. Денят е посветен на Свети Теодор Тирон (Св. Тодор), чиято почит води началото си още от ранните векове на Църквата.

Легендата за светеца

Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че християните спазват строг пост преди Великден, заповядал постните храни на пазара да бъдат поръсени с кръв от езически жертви, за да ги оскверни. Свети Тодор се явил на патриарха и го предупредил да забрани на вярващите да купуват от пазара, а онези без храна да си сварят жито с мед. Планът на императора се провалил и в знак на благодарност Църквата чества светеца в първата събота на Великия пост.

В народните вярвания Тодоровден е празник за здравето на конете, затова е известен и като Конски Великден. Най-вълнуващата част от деня е кушията – традиционното конно надбягване.

Още при изгрев мъжете сплитат гривите и опашките на конете, украсяват ги с пискюли, мъниста и цветя, след което ги водят на водопой. Жените приготвят обредни хлябове и дават от тях и на животните, а свареното жито се носи за благословия в храма.

По-късно започва надбягването. Победителят получава награда – за коня обикновено нова юзда, а за стопанина риза или кърпа. След състезанието той обикаля домовете в селото, за да честити празника, като навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.

В някои райони Тодоровден е свързан и с обреди за младите булки през първата година от брака.

В Западна България младата невеста, облечена в сватбената си премяна, отива в петък вечер на църква, придружена от свекървата. Тя носи тепсия с варена царевица и специален колак. Свещеникът благославя принесеното, а по пътя обратно жените ритуално ритат невестата за здраве и плодовитост. Част от царевицата се разпръсква по градините – за берекет.

В други краища булката приготвя малки хлебчета и ги раздава на близки и роднини, които ѝ пожелават деца. Празникът завършва с обща трапеза при родителите ѝ.

В Родопската област е разпространен обичаят „Бекане“. След службата домакинята дава на всеки член от семейството по няколко зърна накиснат грах, а част от него хвърля към тавана – за здраве на хората и добитъка. Момите изработват броеници от грах или нахут, украсяват ги с цветни конци и ги подаряват на избраниците си, които отвръщат с дарове.

Имен ден

На Тодоровден празнуват хората с имената: Тодор, Теодор, Теодора, Тодорка, Божидар, Богдана и Найден.

Празникът съчетава християнска почит и богата народна традиция, в която здравето, плодородието и уважението към коня заемат централно място.