На 1 март България се облича в червено и бяло – цветове на здраве, сила и чистота. Тогава хората носят мартеници, символ на пролетта, плодородието и защитата от болести и зло. Този празник, наречен Баба Марта, свързва миналото с настоящето и е дълбоко вплетен в българския фолклор.

Според легендите, Баба Марта е капризна стара жена, която носи пролетта. Тя е сестра на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари), а настроението ѝ определя времето през март. Смята се, че децата, които носят мартеници, печелят нейната усмивка и са защитени от болести.

Мартеницата – червено-бял конец, често с фигурките Пижо и Пенда – символизира мъжкото и женското начало. На този ден близките си разменят мартеници с пожелания за здраве и късмет. Обичаите се различават по региони: в някои се връзват на плодни дървета или животни за плодородие, в други се палят огньове за прогонване на злите сили. Когато се види първата лястовица, щъркел или цъфнало дърво, мартеницата се сваля и се връзва на дърво или се пуска в река, за да отнесе болестите.

Днес Баба Марта обединява поколенията – училища и детски градини организират работилници за мартеници, а градовете празнуват с фестивали и изложби. През 2017 г. празникът е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Освен фолклор, той има социално значение – укрепва общностите и намалява стреса. Все повече мартеници се правят от биоразградими материали, за да са екологични.

Чрез червеното и бялото ние празнуваме прераждането на природата и себе си. Баба Марта ни напомня, че след всяка зима идва пролет.

Честита Баба Марта!