Софроний Врачански, роден като Стойко Владиславов през 1739 г. в Котел, е български духовник, епископ на Враца, народен будител и последовател на Паисий Хилендарски. Той преписва „История славянобългарска“, пътува до Света гора и служи като духовно лице във Влашко, където участва в българските обществени и военни дела.

Софроний е автор на „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език, която налага говоримия български като книжовен. Той също така пише „Неделное евангелское толкование“, „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“.

Женен е за Ганка Хаджиатанасова и има четири деца, като семейството му е свързано с видни личности като княз Стефан Богориди и епископ Поликарп Патарски. Канонизиран е за светец през 1964 г., а паметта му се чества на 11 март, съобщава Уикипидея.