Лазаровден е християнски и народен празник, посветен на Лазар от Витания и чудото на неговото възкресение от Иисус Христос. Той се отбелязва в съботата преди Цветница и Страстната седмица и носи още имената Лазарница, Лазар или Лазарова събота.

Празникът е имен ден за хората с имена Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара и Лъчезар, като името „Лазар“ символизира здраве и дълголетие, съобщава Уикипидея.

Основният народен обичай, свързан с Лазаровден, е лазаруването. В него участват млади неомъжени момичета, наричани лазарки, които преминават символична инициация и се подготвят за бъдеща женитба. Подготовката започва още по време на Великия пост, когато лазарките учат специфични лазарски песни от по-възрастни жени.

В деня на празника лазарките обикалят домовете в селото, пеят обредни песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Те се разделят на групи, като всяка обхожда определена територия, за да не се повтаря посещението на едно и също място. Някои от лазарките носят кошници за даровете (като яйца), а други – криваци и ножове, символични мъжки атрибути.

При влизане в двора на домакинството лазарките извършват ритуален танц около криваците, докато останалите пеят песни, специално подбрани за всеки член на семейството според неговото обществено положение. Песните включват повторението на обръщението „Лазаре“ и са разнообразни по съдържание и стил.

След обиколката групата се връща в началния дом, където изпълнява последни песни. Лазаруването продължава и на следващия ден – Цветница, със свързания ритуал на кумичене, в който участват същите лазарките.