Велика събота е последният ден от Страстната седмица преди Великден и в православната традиция се смята за най-благословения седми ден. Тя е свързана с времето, в което Христос е положен в гроба, но според вярата именно тогава започва и тайнството на победата над смъртта, съобщава БГНЕС.

Според църковното учение душата на Исус слиза в ада, за да разкъса оковите му и да отвори пътя към спасението, като това предхожда Възкресението, което се чества на Великден. Богослуженията през деня започват сутринта и продължават до вечерта, като завършват тържествено с възгласа „Христос воскресе!“.

В традициите на този ден се извършват последните приготовления за празника – боядисват се яйца и се месят обредни великденски хлябове. Жените често посещават гробовете на близките си, за да ги почетат с преливане, прекадяване и раздаване на храна за душите на починалите.

Велика събота е свързана и с евангелския разказ за погребението на Христос – как тялото му е свалено от кръста, подготвено с благовония и положено в нов гроб, който по заповед на властите е бил запечатан и охраняван заради опасения, че може да бъде откраднат.