Евродепутатите от комисията по бюджети приеха позиция за дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2028–2034 г., като предлагат той да бъде увеличен до 1,27% от брутния национален доход на Съюза – около 10% повече от първоначалното предложение на Европейската комисия. Те настояват разходите по изплащането на общия дълг да не се включват в бюджетните тавани.

Според позицията им допълнителните средства трябва да бъдат насочени равномерно към основните приоритети на ЕС, като същевременно се гарантира устойчивост на бюджета при инфлация. Евродепутатите определят това финансиране като минимално необходимо за справяне с предизвикателства като войната в Европа, икономическите и социалните трудности, климатичните промени и намаляващата конкурентоспособност.

Парламентът настоява да се запазят ключови политики като общата селскостопанска политика и кохезионната политика, въпреки включването на нови приоритети като отбрана, иновации и конкурентоспособност. Подкрепа се предвижда и за програми като „Хоризонт Европа“, „Еразъм+“ и Механизма за гражданска защита.

Евродепутатите се противопоставят на идеята за „национализиране“ на бюджета чрез отделни планове за всяка държава, като предупреждават, че това може да намали прозрачността и да отслаби общоевропейските политики. Те също така подчертават, че гъвкавостта в разходите не трябва да става за сметка на отчетността и демократичния контрол.

В позицията си те настояват и за въвеждане на нови източници на приходи за ЕС, включително такси върху цифрови услуги, онлайн хазарт и криптоактиви, които да подпомогнат изплащането на европейския дълг.

Следващата стъпка е гласуване в пленарна зала, след което ще започнат преговори със Съвета на ЕС по окончателната рамка на бюджета.