Днес почитаме паметта на великия сливенски войвода Хаджи Димитър. Навършват се 186 години от рождението на един от най-героичните борци за свободата на България.

На 10 май 1840 г. в сливенския квартал „Клуцохор“ се ражда Димитър Николов Асенов. Той израства в многолюдно семейство с още девет деца. Баща му Никола Асенов бил заможен търговец и майстор на кебета. След поклонение на Божи гроб семейството получава титлата „хаджия“, която завинаги остава част от името на Димитър.

Още като дете Хаджи Димитър проявявал буен характер, смелост и непримиримост към несправедливостта. Учи в местното училище, но по-късно прекъсва образованието си, за да помага в семейния хан. С времето все по-често влиза в конфликти с местната власт и чорбаджиите, вдъхновен от хайдушките песни и свободолюбивия дух на своите роднини.

След поредица от сблъсъци със заможни и влиятелни хора в Сливен, през 1861 г. той напуска града и става хайдутин в четата на Георги Трънкин. По-късно се присъединява към четата на Панайот Хитов, където става знаменосец. Дейността му го отвежда в Сърбия и Румъния, където се среща с Георги Раковски — идеолог на четническото движение и човек, оказал силно влияние върху него.

Между 1864 и 1866 г. Хаджи Димитър организира няколко чети, които преминават Дунав и водят борба срещу Османската власт. Заедно със Стефан Караджа и Желю войвода създават обща чета, която по-късно се разделя на отделни групи. По това време хайдушкото движение вече се превръща в организирана националноосвободителна борба.

Като войвода Хаджи Димитър се заклева да служи вярно на отечеството и да жертва живота си за свободата на българския народ.

През юли 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава Дунав с цел да вдигне общонародно въстание. Следват тежки сражения край Караисен, Горна Липница и Вишовград. В битката при Канлъ дере четата претърпява големи загуби, а Стефан Караджа е пленен.

На 18 юли 1868 г. оцелелите четници достигат връх Бузлуджа, където се води последната решителна битка. Макар тежко ранен, Хаджи Димитър продължава да се сражава и окуражава другарите си с думите: „Братя, да умрем като българи!“

Подвигът на четата остава завинаги в българската история. Христо Ботев определя тяхната саможертва като събитие, което предвещава падението на Османската империя и възраждането на българския народ.