Правителството е намерило изход от кризата със застраховката „Гражданска отговорност“ за транспортния сектор чрез въвеждането на механизъм за временна държавна гаранция. Това съобщи вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев в интервю за БНТ. По думите му мярката ще стабилизира пазара, ще подобри конкурентоспособността на българските превозвачи и ще ограничи натиска върху цените за потребителите.

Пулев заяви, че правителството предприема и мерки срещу нелоялните търговски практики и спекулативното поскъпване на храните и горивата. Подготвят се законодателни промени, които ще позволят санкционирането на 33 вида нелоялни практики на пазара.

Вицепремиерът посочи, че още в началото на мандата е разпоредил спиране на плащания в структури към министерството с цел проверка на съмнителни разходи и договори. Според него са били установени редица проблеми, включително отложени плащания, аванси и индексации по обществени поръчки. Той даде пример с предотвратено изплащане на около 68 млн. евро чрез дружеството „Монтажи“ ЕАД за индексации по непредоставени услуги, свързани с язовири.

По думите му спестените средства ще могат да бъдат насочени към подкрепа на гражданите. Пулев обяви още, че в близките дни ще бъдат представени резултати от анализ на структурите в министерството, както и данни за предполагаеми корупционни практики от последните години.

Икономическият министър подчерта, че кабинетът е готов да предприеме и непопулярни решения за стабилизиране на публичните финанси и възстановяване на доверието в институциите. Той посочи ниската покупателна способност и високите цени на основни стоки и горива като сред основните предизвикателства пред страната.

По отношение на наводненията Пулев увери, че държавата е мобилизирала всички налични ресурси в помощ на засегнатите райони. Създаден е кризисен щаб под ръководството на премиера, а институциите работят съвместно за овладяване на ситуацията.

Вицепремиерът отчете и положителни резултати от посещението на българската делегация в Брюксел, сред които възстановяването на 375 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, напредък по съдебните реформи и повишено доверие от европейските партньори. Според него България може успешно да съчетае националните си интереси с европейските приоритети чрез реформи и модернизация на икономиката.