Европейският парламент прие нови правила, които ще улеснят разработването и използването на растения, създадени чрез нови геномни техники (НГТ). Целта е да се подпомогне устойчивото земеделие чрез създаване на култури, по-устойчиви на климатични промени, болести и вредители, с по-високи добиви и по-малка нужда от пестициди.

Съгласно новата регулация растенията ще бъдат разделени в две категории. Първата (NGT-1) включва растения с ограничени генетични промени, подобни на тези, които могат да се получат чрез традиционна селекция. Те ще се третират като конвенционални растения. Втората категория (NGT-2) обхваща растения с по-сложни генетични изменения и ще продължи да бъде подчинена на строгите правила за генетично модифицирани организми, включително задължителна оценка на риска и разрешение за пускане на пазара.

Новите правила ще важат както за произведени в ЕС растения, така и за вносни продукти. Сред примерите за разработки чрез НГТ са пшеница с ниско съдържание на глутен, картофи с повишена устойчивост към болести и царевица, устойчива на засушаване.

За растенията от категория NGT-2 ще останат задължителни проследимостта и етикетирането, а държавите членки ще могат да ограничават или забраняват тяхното отглеждане. За NGT-1 ще бъде създадена публична европейска база данни, а семената ще бъдат обозначавани, за да могат фермерите да правят информиран избор.

В биологичното производство използването на растения, създадени чрез нови геномни техники, няма да бъде разрешено. Европейската комисия ще следи как новите правила влияят върху сектора и дали създават допълнителни затруднения за биопроизводителите.

Регламентът позволява патентоването на определени НГТ разработки, но включва механизми за защита на фермерите и предотвратяване на прекомерна концентрация на пазара. Земеделските производители ще запазят правото си да съхраняват и презасаждат семена.

Според докладчика по законодателството, шведския евродепутат Джесика Полфярд, новите правила ще насърчат иновациите, ще повишат конкурентоспособността на европейското земеделие и ще допринесат за продоволствената сигурност на ЕС.

Регламентът ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официалния вестник на Европейския съюз, а прилагането му ще започне две години по-късно.