Еньовден е един от най-тачените празници в българския народен календар и се отбелязва на 24 юни. Първоначално той е бил свързан с лятното слънцестоене, но след приемането на християнството се обвързва с празника Рождение на свети Йоан Кръстител. В различните краища на България е известен още като Яневден, Иванден, Ивъндън и други местни наименования, съобщава Уикипидея.

Според народните вярвания на Еньовден слънцето има особена сила. Смята се, че при изгрев то „играе“ и „трепти“, а който го види, ще бъде здрав през цялата година. Празникът се възприема и като граница между лятото и постепенното приближаване на зимата.

Особено важно място в традициите заемат водата и росата. Вярва се, че в нощта срещу Еньовден водата придобива лечебна сила, а утринната роса носи здраве и благополучие. Затова хората се измиват в течаща вода или се търкалят в росата преди изгрев слънце.

Еньовден е известен най-вече като празник на билките. Според народните представи именно тогава лечебните растения притежават най-голяма сила. Билкарите и лечителите събират билки рано сутринта, като традицията повелява да се наберат „77 и половина“ билки – за всички познати болести и за „болестта без име“.

С празника са свързани множество гадания и обичаи за здраве, любов и плодородие. Момите извършват ритуали с „мълчана вода“ и китки, чрез които гадаят за бъдещия си избраник. На много места се прави и обичаят „напяване на китки“.

Характерен за Югоизточна България е обредът „Еньова буля“. Малко момиче се облича като булка и, придружено от моми с песни и венци, обикаля селото, нивите и кладенците с пожелания за здраве и плодородие.

Еньовден е свързан и с различни поверия. Смята се, че в нощта срещу празника може да се открие скрито имане, а работата на нивата е забранена, защото денят се счита за особено почитан и всяко неуважение към него може да донесе нещастие.

Подобни празници съществуват и при други славянски народи. В Русия, Украйна и Беларус той е известен като празника на Иван Купала, а в Полша – като Свети Иванова нощ. Навсякъде са запазени общи елементи като палене на огньове, къпане във вода, бране на билки и обреди за здраве и плодородие.

Днес Еньовден остава символ на връзката между човека и природата, на вярата в лечебната сила на билките и на надеждата за здраве и благополучие през цялата година.