Големият български актьор и режисьор Йосиф Сърчаджиев почина на 1 юли на 81-годишна възраст. Новината беше съобщена от дъщеря му Ана Сърчаджиева. По негово изрично желание опелото се е състояло в тесен семеен кръг, тъй като е искал да бъде запомнен с творчеството и присъствието си в българската култура, а не с кончината си, предаде БТА.

Роден на 2 май 1945 г. в София, Йосиф Сърчаджиев израства в семейство, тясно свързано с театъра. Още като дете участва в домашни театрални представления, а първата му поява в киното е през 1952 г. във филма „Наша земя“. На сцената дебютира едва 15-годишен в постановката „Сирано дьо Бержерак“ в Народния театър.

След като завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1969 г., започва професионалната си кариера в Драматичния театър „Стефан Киров“ в Сливен. По-късно работи в студия „Бояна“, Театър „Българска армия“, Бургаския драматичен театър и Малък градски театър „Зад канала“, където оставя ярка следа както като актьор, така и като режисьор.

През 2004 г. Сърчаджиев преживява тежък инсулт, но въпреки здравословните трудности се завръща на сцената и продължава активната си творческа дейност. След това се посвещава основно на театралната режисура, поставяйки спектакли в редица български театри.

В богатата си кариера Йосиф Сърчаджиев изиграва над 60 театрални роли, участва в повече от 50 игрални филма, десетки телевизионни постановки и радиопредавания. Сред най-запомнящите се филми с негово участие са „Черните ангели“, „Време разделно“, „Хан Аспарух“, „Аве“, „Дървото на живота“ и „Януари“.

За приноса си към българското театрално и филмово изкуство той е удостоен с множество престижни отличия, сред които наградите „Аскеер“ за най-добра мъжка роля и за цялостно творчество, званието „Народен артист“, орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие), както и „Наградата на София“ за принос към киното, присъдена през 2025 г.

С кончината на Йосиф Сърчаджиев България губи един от най-ярките си театрални и филмови творци, оставил трайна следа в националната култура със своя талант, харизма и всеотдайност към сцената.