Според Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) истинските Горещници по днешния Григориански календар се падат между 28 и 30 юли, а не на 15–17 юли, както често се отбелязват. Причината е календарната реформа от 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар и датите се изместват с 13 дни.

Затова и много възрастни хора продължават да смятат, че „истинските Горещници“ са в края на юли. Според НИМХ именно тогава обикновено настъпват и най-високите летни температури в България, което подсказва, че празникът първоначално е бил свързан с реалния пик на горещините, а не с конкретна календарна дата.

Изследователите смятат, че традицията може да има още по-древен, предхристиянски произход. През Средновековието, когато разликата между двата календара е била по-малка, Горещниците биха съвпадали приблизително с периода 21–24 юли по съвременния календар – време, което също съответства на началото на най-устойчивите летни жеги.

НИМХ обяснява и как календарните промени са повлияли на датите на пролетното и есенното равноденствие. Поради неточността на Юлианския календар астрономическите събития постепенно започнали да се разминават с календарните дати. До XVI век пролетното равноденствие вече настъпвало около 11 март по Юлианския календар вместо около 21 март.

За да се отстрани това разминаване, през 1582 г. е въведен Григорианският календар. При реформата след 4 октомври веднага следва 15 октомври, с което се компенсира натрупаното изместване и пролетното равноденствие отново се отбелязва около 21 март. Самото астрономическо явление не се е променило – променили са се единствено календарните дати.

В България Юлианският календар се използва официално до 31 март 1916 г., а от 14 април същата година страната преминава към Григорианския. По тази причина през XIX век пролетното равноденствие е било отбелязвано около 8 март по стария календар, а есенното – около 10 септември, което съответства на днешните дати 21 март и 23 септември.